Над 50% от българите смятат, че нивото на корупция нараства
Недоверието в Народното събрание е по-високо, в сравнение с в съда и прокуратурата. Сред институциите с най-голямо доверие се употребяват омбудсманът, президентът и Европейски Съюз. Това сочат данните от национално представително изследване на публичното мнение, осъществено от Агенция „ АФИС “ в интервала 14-19 септември 2018 година. Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители. Според 53,5% от хората равнището на корупция нараства, а съгласно други 31,4% – остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, съгласно проучването.
Краят на българското председателство и нетипично горещото политическо лято не останаха без последици. Оценките и самооценките на българските жители за заобикалящата ги реалност са се влошили спрямо предходните месеци. С два пункта за последния месец е понижен делът на хората, които преценят, че живеят по-добре спрямо другите, което се съчетава с един пункт повишаване на каузи на тези, които считат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се трансформират оценките за живота през предходната година, сочат още данните от проучването на „ Афис “.
Като съществена причина за всичко това, наред с нестихващите кавги и разправии във властта, се откроява възходящото всеобщо безпокойствие за развиването на стопанската система, без значение от оптимистичните статистически оценки и прогнози. В общия сан на посочваните значими въпроси за България интервюираните са посочвали „ Доходите и пенсиите “ (23,9%), „ Развитието на стопанска система “ (13,8%), „ Безработицата “ (10,7%) и „ Финансовата непоклатимост “ (10,2%), надлежно на първо, второ, четвърто и пето място в общата ранглиста. Между тези проблеми в челото се подрежда само въпросът за опазването на здравето, което заема третото място с 11,5 на 100. В съпоставяне с месец юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.
Не по-различна е класацията на проблемите, които хората отбелязват като персонални. Проблемите на „ Бедността “, „ Неясните вероятности “, „ Безработицата “ и „ Пенсиите “ се подреждат надлежно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на 100. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на 100.
Всичко това, дружно с повишаващите се цени на стоките от първа нужда, както и упованията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други въздейства на наклонността към растеж на публичните паники и напълно разумно дава отражение върху отношението към ръководството на страната и върху оценката за политическата конюнктура като цяло. От средата на месец юли бележи внезапно повишаване делът на жителите, които правят оценка ситуацията като извънредно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През Септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с към 3 пункта), само че нараства делът на тези, които преценят политическата конюнктура като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.
Ситуацията въздейства директно и на доверието в главните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, локалната власт е с отрицателен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в Народното събрание е по-високо, в сравнение с в съда и прокуратурата, които всекидневно заемаха последните две места в общото нареждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.
Логично разследване от това е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “ като някаква опция за смяна. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ – промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би и поради това, че макар шума към трите оставки, не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях, а точно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%).
Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% – остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.
Налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния й съперник – Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма.
От друга страна, порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого. Готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%.
Свободно разпознаваемите партии са едвам четири – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака, съгласно проучването. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.
Очакването на предварителни избори за Народно заседание е хипотетично и по тази причина отговорите на подобен въпрос може да се считат за условни. Не подобен е казусът с идните избори за Европейски парламент, които са планувани за края на месец май идната година.
На фона на предстоящото отдръпване от гласоподаване в интерес на съвсем всички партии (обяснимо поради на обичайно ниската изборна интензивност на европейските избори освен в България, само че и във всички останали страни от континента), налице е по-висока поддръжка за три партии – Движение за права и свободи, Демократична България и АБВ, както и значително по-ниска поддръжка, назад на общата наклонност в Европа, за обединението „ Обединени патриоти “. Докато „ Демократична България “ и АБВ си остават прекомерно надалеч от сполучливо прекосяване на така и така високия предел за присъединяване в Европейския парламент, сходен резултат за Движение за права и свободи и за Обединените патриоти би имал основна роля при окончателното систематизиране на евромандатите в България. По-точно за Обединените патриоти подобен резултат би сложил на карта възможното им присъединяване в Европейския парламент въобще.
Краят на българското председателство и нетипично горещото политическо лято не останаха без последици. Оценките и самооценките на българските жители за заобикалящата ги реалност са се влошили спрямо предходните месеци. С два пункта за последния месец е понижен делът на хората, които преценят, че живеят по-добре спрямо другите, което се съчетава с един пункт повишаване на каузи на тези, които считат, че живеят по-зле. Спада и оптимизмът за бъдещето, без да се трансформират оценките за живота през предходната година, сочат още данните от проучването на „ Афис “.
Като съществена причина за всичко това, наред с нестихващите кавги и разправии във властта, се откроява възходящото всеобщо безпокойствие за развиването на стопанската система, без значение от оптимистичните статистически оценки и прогнози. В общия сан на посочваните значими въпроси за България интервюираните са посочвали „ Доходите и пенсиите “ (23,9%), „ Развитието на стопанска система “ (13,8%), „ Безработицата “ (10,7%) и „ Финансовата непоклатимост “ (10,2%), надлежно на първо, второ, четвърто и пето място в общата ранглиста. Между тези проблеми в челото се подрежда само въпросът за опазването на здравето, което заема третото място с 11,5 на 100. В съпоставяне с месец юли цитираните стойности са били общо с 4 пункта по-ниски.
Не по-различна е класацията на проблемите, които хората отбелязват като персонални. Проблемите на „ Бедността “, „ Неясните вероятности “, „ Безработицата “ и „ Пенсиите “ се подреждат надлежно на първо, трето, четвърто и пето място със стойности от 15,2; 13,2; 11,0 и 10,8 на 100. Тук проблемите на здравето/здравеопазването са на второ място с 14,9 на 100.
Всичко това, дружно с повишаващите се цени на стоките от първа нужда, както и упованията за по-високи сметки за ток, парно, вода и други въздейства на наклонността към растеж на публичните паники и напълно разумно дава отражение върху отношението към ръководството на страната и върху оценката за политическата конюнктура като цяло. От средата на месец юли бележи внезапно повишаване делът на жителите, които правят оценка ситуацията като извънредно напрегната – от 36,8% през юни на 52,3% в края на юли. През Септември тревожните оценки леко се успокояват (спад с към 3 пункта), само че нараства делът на тези, които преценят политическата конюнктура като неопределена – от 25,2% през юли на 30,4% през септември.
Ситуацията въздейства директно и на доверието в главните институции на властта. За първи път се случват две неща: първо, локалната власт е с отрицателен рейтинг (доверието е по-ниско от недоверието) и, второ, недоверието в Народното събрание е по-високо, в сравнение с в съда и прокуратурата, които всекидневно заемаха последните две места в общото нареждане. През септември рейтингът на Народното събрание е затворил дъното на класацията.
Логично разследване от това е увеличеният растеж на каузи на гласоподавателите, които от ден на ден насочват погледа си към разновидността „ предварителни избори “ като някаква опция за смяна. За последните три месеца този дял бележи растеж от 10 пункта и през септември доближава равнище от 40 на 100. Предлаганото „ лекарство “ – промяна на министри, въпреки първоначално да провокира краткотрайни положителни упования, в този момент бележи низходяща наклонност. Може би и поради това, че макар шума към трите оставки, не бяха заменени министрите, които хората биха освободили от постовете им, в случай че зависеше от тях, а точно: Валери Симеонов (46,0%), Цецка Цачева (44,2%) и Румен Порожанов (36,8%).
Допълнителен щрих към общата картина внасят и отговорите на въпроса „ Нараства или понижава равнището на корупция? Според 53,5% от хората това равнище нараства, а съгласно други 31,4% – остава на същото равнище. Едва 10,1% са на мнение, че корупцията в страната понижава, което не се споделя даже от половината от последователите на партиите от ръководещата коалиция.
Налице е ясно изразен отлив на дейни гласоподаватели от всички парламентарно показани партии и обединения и повишаване на сумарната поддръжка за извънпарламентарните партии, които поотделно не получават поддръжка на повече от 1% от гласоподавателите. Най-изразен е спадът в поддръжката за главната ръководеща партия ГЕРБ, което е довело до равнене на нейната позиция с тази на главния й съперник – Българска социалистическа партия. Дистанцията сред първите две политически сили към този момент е в неразличими от статистическа позиция стойности, а упования за положителни вести по линия на държавното управление няма.
От друга страна, порастват дяловете на евентуалните негласуващи и на тези, които при възможни нови избори не биха подкрепили никого. Готовността за гласоподаване на възможни нови избори остава относително висока – към 60%.
Свободно разпознаваемите партии са едвам четири – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и Атака, съгласно проучването. Интересен факт е, че Атака е една от трите партии в състава на „ Обединени патриоти “, само че е по-разпознаваема освен от другите две партии, само че и от обединението като цяло.
Очакването на предварителни избори за Народно заседание е хипотетично и по тази причина отговорите на подобен въпрос може да се считат за условни. Не подобен е казусът с идните избори за Европейски парламент, които са планувани за края на месец май идната година.
На фона на предстоящото отдръпване от гласоподаване в интерес на съвсем всички партии (обяснимо поради на обичайно ниската изборна интензивност на европейските избори освен в България, само че и във всички останали страни от континента), налице е по-висока поддръжка за три партии – Движение за права и свободи, Демократична България и АБВ, както и значително по-ниска поддръжка, назад на общата наклонност в Европа, за обединението „ Обединени патриоти “. Докато „ Демократична България “ и АБВ си остават прекомерно надалеч от сполучливо прекосяване на така и така високия предел за присъединяване в Европейския парламент, сходен резултат за Движение за права и свободи и за Обединените патриоти би имал основна роля при окончателното систематизиране на евромандатите в България. По-точно за Обединените патриоти подобен резултат би сложил на карта възможното им присъединяване в Европейския парламент въобще.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ